Новосвщмчк Василий (Преображенский), еп. Кинешемски:
Светата Православна Църква се старае да ни приучи към усърдна и неотстъпна молитва, като ни предлага своите продължителни богослужения, от чиято продължителност мнозина роптаят. И тъй, както ни учи притчата за вдовицата и неправедния съдия (Лука 18:1-8) , трябва да викаме към Господа денем и нощем. Не бива да се предаваме на отчаяние, ако Господ се бави да изпълни нашата молба.
Св. Йоан Златоуст:
Нека наше дело винаги да бъде пребъдването в молитви и да не униваме поради бавността на това да бъдем чути, но търпеливо да проявяваме бодро и благодушно търпение. Нека привикваме себе си да се прилепяме към молитвата и да се молим денем и нощем, особено нощем, когато никой не ни безпокои със своите дела, когато помислите утихват, когато наоколо всичко безмълвства и умът има пълна свобода да се възнася към Лекаря на душите. Всяко място и всяко време са пригодни за такова духовно дело. Ако имаш ум, очистен от нечестиви страсти, то дали си на пазара, дали си на път, дали си у дома, дали в съдилището, в манастира, в морето — където и да се намираш, навсякъде, като призовеш Бога, можеш да получиш това, за което просиш.
Св. Василий Велики:
Моли за това, което е достойно за Бога и не преставай да просиш, докато не получиш. Именно с тази мисъл Господ разказал притчата за онзи, който измолил хлябове посред нощ чрез своята настойчивост (Лука 11:5-9). Макар да минат месец и година, и три години, и много години, докато получиш — не отстъпвай, но проси с вяра, като непрестанно вършиш добро.
Новосвщмчк Василий (Преображенский), еп. Кинешемски:
В молитвата на сирофиникийката най-поразително е нейното необикновено смирение. В нейния отговор няма нито гняв, нито раздразнение. Чува се само дълбокото съзнание за собственото ѝ недостойнство: без да се оскърбява от думите на Господа, тя сама приравнява себе си към псетата и моли само за трохите на Божественото милосърдие. Несъмнено именно това удивително смирение и преклонението пред милостта на Господа осигурили успеха и на нейната молитва. „Сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре“ (Пс. 50:19).
Св. прав. Йоан Кронщадски:
Младенците Павел и Олга, по безпределното милосърдие на Владиката и по молитвата на моето недостойнство, се изцелиха от завладялия ги дух на немощта. При малкия Павел немощта се разреши със сън, а малката Олга получи душевно спокойствие и личицето ѝ от мрачно стана светло.
Девет пъти ходих да се моля с дръзновена надежда, уповавайки се, че надеждата ми няма да посрами; че на онзи, който хлопа, ще се отвори; че поне заради настойчивостта ми Владиката ще ми даде просимото; че ако неправедният съдия най-сетне удовлетворил жената, която го безпокояла, то още повече Съдията на всички, Най-праведният, ще удовлетвори моята грешна молитва за невинните деца; че Той ще погледне на моя труд, на ходенето ми, на молитвените ми слова и коленопреклонения, на моето дръзновение, на моето упование.
Така и направи Владиката: не посрами мен, грешника. Отидох десетия път — и младенците бяха здрави. Поблагодарих на Владиката и на Пребързата Застъпница.
Преп. Ефрем Сирин:
Ако искаш нещо от своя Бог моли го не така, че непременно да го получиш от Него, но оставяй това заедно на Него и на Неговата воля.
Например, често те угнетяват нечисти помисли, ти скърбиш за това и искаш да умолиш Бога да те освободи от тази борба. Но нерядко това ти служи за полза, брате мой. Защото казвам, че често това ти се случва, за да не се възгордееш, а да бъдеш смиреномъдър.
Също така, ако те е постигнала някаква скръб или теснота, не моли непременно да се избавиш от тях, защото и това нерядко бива полезно. И още, ако молиш да получиш нещо, не моли непременно да го получиш. Защото казвам, че ти, като човек, често смяташ за полезно за себе си онова, което нерядко се оказва безполезно за теб. Чуй какво казва апостолът: „не знаем как трябва да се молим“ (Рим. 8:26).
И така, кое е полезно и назидателно за всекиго от нас, знае Сам Бог; затова и остави това на Него. Казвам това не с намерението да ти възпрепятствам да се обръщаш към Бога със своите молби; напротив, умолявам те да Го молиш за всичко — и за великото, и за малкото.
Твърдо стой в своето прошение — с цялото усърдие и неотстъпно се моли, — но, като откриваш пред Него своите нужди, казвай: „Ако, Владико, е Твоя воля това да се случи, тогава го извърши и го направи успешно; а ако това не е по Твоята воля, не допускай да се случи, Боже мой! Само подкрепи и запази душата ми, за да бъда в състояние да понеса това.
Киевски митрополит Антоний (Храповицки) (+1936):
Продължителната молитва е нужна не за Бога, а за нас самите — разсеяните и ленивите; тя сгрява човешкото сърце и постепенно способства за възникването в него на религиозна настроеност. Не изведнъж се разпалва религиозното чувство в човека, зает с житейски дела, но за това е необходимо продължително съсредоточаване върху молитвените помисли и някои други средства.
На онзи, който постоянно е готов за молитвени, изпълнени с чувство въздишки и проливане на умилени сълзи, не му е нужно да се моли дълго за сгряване на сърцето, а само, може би, за постигане на все по-голямо духовно съвършенство.
Неправедният съдия и скъперникът-приятел отстъпили само пред продължителните молби, а Небесният Отец ще чуе „викащите към Него денем и нощем“ (Лк. 18:7).
„Бдете и молете се, да не влезете в изкушение“ (Мт. 26:41).
Сам Господ „пребъдваше цяла нощ в молитва“ (Лк. 6:12).
Апостол Павел също заповядал да се молим непрестанно и казвал за себе си: „моля се твърде усърдно денем и нощем“ (1 Сол. 3:10).
Корнилий угодил на Бога с това, че давал милостиня и „постоянно се молел“ (Деян. 10:2).
Св. Йоан Златоуст:
Когато се молим, тогава най-вече ни напада злобният към нас дявол. Той вижда най-голямата полза за нас от молитвата и затова по всякакъв начин се старае да направи така, че да си тръгнем от молитвата с празни ръце. Знае той, добре знае, че ако дошлите в храма пристъпят към Бога с трезвена молитва, изповядат греховете си и с топла душа се съкрушат за тях, тогава ще си тръгнат оттук, като са получили пълно прощение, защото Бог е човеколюбив. Затова той се старае предварително да ги отвлече от молитвата с нещо, та да не получат нищо. И прави това не чрез насилие, а като разсейва ума с приятни мечтания и чрез това навежда леност към молитвата. Сами сме виновни, че доброволно се предаваме в неговите мрежи, и затова сами себе си лишаваме от благата на молитвата — и нямаме никакво оправдание за това.
Усърдната молитва е светлина на ума и сърцето — светлина неугасима и непрестанна. Затова врагът вдухва в умовете ни безброй помисли, като облаци прах, и дори такива, за които никога не сме мислили, събирайки ги и вливайки ги в душите ни по време на молитва.
Както понякога поривът на вятъра, връхлитайки върху запаления светилник, угася неговия пламък, така и дяволът, като види, че в душата се разпалва пламъкът на молитвата, бърза да навее оттук и оттам безброй тревожни помисли и не се оттегля, докато не успее да угаси пламъка, който вече е започнал да гори.
В такъв случай нека постъпваме така, както постъпват онези, които палят светилници. Какво правят те? Като забележат, че се приближава силен порив на вятъра, те запушват с пръст отвора на светилника и по този начин не позволяват на вятъра да проникне вътре, защото, нахлул вътре, той веднага ще угаси огъня.
Същото е и с нас. Докато помислите се сблъскват с нас отвън, ние все още можем да им се противопоставяме; но когато отворим вратите на сърцето и приемем вътре врага, тогава вече няма да можем ни най-малко да му се противопоставим. Врагът, като угаси в нас всяка добра памет и свято помишление, ни превръща в димящ светилник: тогава по време на молитвата само устата произнасят празни слова.
Новосвщмчк Василий (Преображенский), еп. Кинешемски:
В продължителната молитва се развива религиозното чувство, особено чувството на благодарност към Бога. Обикновено не ценим достатъчно онова, което получаваме твърде лесно, и за това, което имаме от Господа без никакъв труд от наша страна, рядко благодарим. Но онова, което е постигнато с тежък, упорит труд, ние пазим и ценим като най-голяма ценност. Затова и всички Божии дарове и благодеяния, за които сме измолили в настойчива и продължителна молитва, ние особено ценим и не се отнасяме към тях с обичайното небрежно пренебрежение, като към неща, получили се даром.
А такова благоговейно и внимателно отношение към Божиите дарове, особено към духовните дарове, е необходимо за плодотворното им използване в живота. От друга страна, колкото по-живо осъзнаваме великата ценност на онова, което Господ ни дарява, толкова повече благодарно чувство изпълва сърцето ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар