Св. Йоан Златоуст за правилното отношение към храната

Тълкувание на 1 Коринтяни 10:25-31:

Всичко, което се продава на пазара, яжте без да разследвате, за спокойствие на съвестта.

След като казва, че е невъзможно да пием Господната чаша и същевременно бесовската чаша, апостолът внушава пълно въздържание от бесовските трапези. Той привежда за пример юдеите, излага човешки разсъждения, напомня за страшните Тайни и за онова, което се извършва в езическите капища. Така той възбужда у коринтяните голям страх.

Но след това, за да не ги доведе чрез този страх до друга крайност — та поради прекомерна предпазливост да не започнат да се боят, че могат по някакъв начин, без да знаят, да се осквернят, например на пазара или другаде, — апостолът ги освобождава от това опасение и казва: „Всичко, що се продава на пазара, яжте, без да изследвате нищо заради съвестта“ (1 Кор. 10:25).

Ако ядеш, казва той, без да знаеш и без да си чул, че храната е идоложертвена, няма да бъдеш виновен. В случая става дума за незнание, а не за невъздържание.

Апостолът не само ги освобождава от този страх, но им дава и още по-голяма свобода. Той не им позволява дори да се съмняват — тоест да разпитват и да изследват дали дадена храна е идоложертвена или не. Напротив, заповядва им просто да ядат всичко, което се продава на пазара, без да питат какво им се предлага.

Следователно и онзи, който по незнание яде идоложертвено, остава невинен. Идоложертвената храна сама по себе си не е нещо зло по природа. Осквернението произтича от отношението и намерението на онзи, който яде. Затова апостолът казва: „...защото Господня е земята и онова, което я изпълва“ (1 Кор. 10:26), а не на бесовете.

Ако земята е Господня, както и нейните плодове и всички безсловесни животни, тогава в самото творение няма нищо нечисто. Нечисто става нещо вследствие на човешкото отношение и непослушание. Затова апостолът не само разрешава това, но и добавя: „Ако някой от неверните ви покани, и вие искате да отидете, всичко, що ви се предложи, яжте, без да изследвате нищо заради съвестта“ (1 Кор. 10:27).

Забележи отново неговото снизхождение. Той нито заповядва, нито предписва да отиват, но същевременно не им забранява. А на онези, които отидат, отнема всяко опасение. Защо? За да не изглежда прекомерната предпазливост като проява на страх и боязън. Който разпитва, прави това от страх; а който, след като е узнал за какво става дума, се въздържа, прави това поради неприязън, презрение и отвращение.

Затова Павел, желаейки да уреди и едното, и другото, казва: „Всичко, що ви се предлага, яжте... Но ако някой ви каже: това е идоложертвено, — не яжте заради оногова, който е обадил, и заради съвестта“ (1 Кор. 10:27–28). Той заповядва да се въздържаме от идоложертвеното не защото то има някаква сила, а защото е достойно за отвращение. „Избягвайте го — казва той — не защото може да ви причини вреда; то няма никаква сила.“

Но именно поради това, че няма никаква сила, не бива да ядем идоложертвена храна безразлично, защото това е трапеза на враговете и нечестивите. Затова той добавя: „Не яжте заради оногова, който е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, което я изпълва“ (1 Кор. 10:28).

Виждаш ли как апостолът, и когато позволява да се яде, и когато заповядва да се въздържаме, привежда едно и също основание? „Не затова ви забранявам — казва той, — че това е нещо чуждо. Нали „Господня е земята и онова, което я изпълва“. Забранявам го заради съвестта, тоест за да не причините вреда.“

Следователно трябва ли да разпитваш предварително? Не, казва апостолът. Тук имам предвид не твоята съвест, а съвестта на другия. Нали предварително казах: „заради оногова, който е обадил“. И още: „Съвестта имам предвид не своята, а на другия“ (1 Кор. 10:29).

Но може би някой ще възрази: „Правилно щадиш братята и не ни позволяваш да ядем идоложертвено заради тях, за да не бъде „неговата съвест, като немощна, утвърдена за ядене на идоложертвено“ (1 Кор. 8:10). Но защо се грижиш за езичника? Нали сам каза: „Защо ми е да съдя и външните?“ (1 Кор. 5:12). Защо тогава се грижиш за тях?“

„Не за тях се грижа — отговаря той, — а и тук се грижа за теб самия.“ Затова добавя: „Защо свободата ми да бъде съдена от чужда съвест?“ (1 Кор. 10:29). Свобода той нарича това, че не сме длъжни да спазваме подобни забрани и не сме поставени под тяхната власт. Именно в това се състои свободата — свобода, чужда на юдейското робство.

Смисълът на думите му е следният: Бог ме е създал свободен и ме е поставил над всяка подобна вреда. Но езичникът не умее нито да оцени моето любомъдрие, нито да разбере щедростта на моя Владика. Той ще ме осъди и ще си каже: „Учението на християните е басня. Те се отричат от идолите и избягват бесовете, а не се отказват от онова, което им се принася. Колко са невъздържани!“

Каква, ще кажеш, е вредата за нас от това, че той ще ни осъди несправедливо? Но не е ли много по-добре изобщо да не му даваме повод за осъждане? Ако се въздържаш, той няма да може да каже това. „Как няма да го каже? — ще възразиш. — Като вижда, че без да разпитвам, приемам всичко и на пазара, и на трапезата, как няма да ме осъди, че употребявам всичко безразборно?“

Не, няма да каже това. Защото ти приемаш храната не като идоложертвена, а като чиста. Като не разпитваш, ти показваш, че не се страхуваш от онова, което ти се предлага. Затова, ако влезеш в дома на езичник или отидеш на пазара, не ти позволявам да разпитваш, за да не бъдеш неспокоен и боязлив и да не си навличаш излишни грижи.

„Ако аз с благодарност приемам храната, защо да бъда порицаван за това, за което благодаря?“ (1 Кор. 10:30). Какво, кажи ми, приемаш с благодарност? Божиите дарове. Такава е Божията благодат, че тя очиства душата ми и я издига над всяка нечистота. Както слънцето, докосвайки с лъчите си всякаква нечистота, отново я прави чиста, така — или дори още повече — и ние, живеейки сред този свят, можем да останем чисти, ако пожелаем. И толкова повече можем да го правим, колкото по-голяма духовна сила притежаваме.

Но защо, ще кажеш, трябва да се въздържаме? Не защото иначе бихме могли да станем нечисти, а заради брата — за да не участваме в общение с бесовете и да не се изложим на осъждане от страна на неверния. Не свойството на храната, а непослушанието и общението с бесовете ме правят нечист; именно от свободното произволение зависи оскверняването. Какво тогава означават думите: „Защо да бъда порицаван за това, за което благодаря?“ (1 Кор. 10:30).

„Аз — казва апостолът — благодаря на Бога, че Той толкова ме е възвеличил и ме е издигнал над юдейското унижение, че нищо не може да ми причини вреда. Но езичниците, които не разбират моето любомъдрие, ще си помислят обратното и ще кажат: „Християните искат да ни спечелят; те са лицемери. Хулят бесовете и се отвращават от тях, а същевременно се стичат към техните трапези. Какво може да бъде по-безумно от това? Значи те са приели това учение не заради истината, а от честолюбие и властолюбие.“

Не е ли тогава безумие да даваме повод за хула именно заради онези Божии благодеяния, за които Му принасяме благодарност? Но, ще кажеш, езичникът ще говори така и когато види, че не разпитвам. Не, защото не всичко е идоложертвено, та да има основание за подобно подозрение. Освен това ти приемаш храната не като идоложертвена, а като обикновена храна. Затова не разпитвай без нужда; но, от друга страна, не участвай в яденето, когато някой ти каже, че това е идоложертвено.

Христос ти е дарувал благодат, възвеличил те е и те е поставил над всяка вреда не за да даваш повод за лоши приказки по свой адрес и не за да използваш дадените ти преимущества така, че чрез тях да оскърбяваш другите и да им даваш повод за хула.

„Но защо, ще кажеш, да не обясня на езичника, че ям от тази храна, без да претърпявам никаква вреда, и че не го правя от привързаност към бесовете?“ Защото няма да го убедиш, дори и хиляда пъти да му го кажеш. Той е немощен и враждебно настроен към теб. Ако още не си убедил брата си, то още по-малко ще убедиш врага и езичника. Ако братът, който е немощен, е свързан от съвестта си по отношение на идоложертвеното, още повече това важи за неверния.

Защо тогава да прибягваме до такива средства? Но нима трябва да се отречем и от Христа, Когото сме познали и на Когото благодарим, само защото враговете ни хулят? Да не бъде!

Има разлика между едното и другото. Там понасянето на хулата носи голяма полза, а тук от това няма никаква полза. Затова апостолът по-горе е казал: „Но храната не ни приближава към Бога: ако ядем, нищо не придобиваме; и ако не ядем, нищо не губим“ (1 Кор. 8:8). Освен това той вече е доказал, че трябва да се отдалечаваме и да се въздържаме от идоложертвена храна и по други съображения — не само поради тази причина, но и поради онези други причини, за които е говорил по-горе.

„И тъй, ядете ли, пиете ли, или вършите нещо друго, всичко вършете за слава Божия“ (1 Кор. 10:31). Виждаш ли как, започвайки от един частен въпрос, апостолът преминава към общо наставление и ни дава едно превъзходно правило — във всичко да прославяме Бога?

„Не ставайте причина за съблазън нито за иудеи, нито за елини, нито за Божията църква“ (1 Кор. 10:32), тоест не давайте никому никакъв повод за съблазън. Иначе и братът ще се съблазни, и юдеят още повече ще те намрази и осъди, а езичникът ще ти се присмее като на чревоугодник и лицемер.

Не бива да съблазняваме не само братята, но, доколкото е възможно, и външните. Ако ние сме светлина, квас, светила и сол, трябва да просвещаваме, а не да помрачаваме; да укрепваме, а не да отслабваме; да привличаме неверните към себе си, а не да ги отблъскваме.

Защо тогава отблъскваш онези, които трябва да привличаш? Наистина, езичниците се съблазняват, когато виждат, че се връщаме към тези неща, защото не познават нашия начин на мислене и не разбират, че душата ни е издигната над всяко чувствено осквернение. Същото ще изпитат и юдеите, и по-немощните от братята.

Виждаш ли колко причини посочва апостолът, поради които трябва да се въздържаме от идоложертвените жертви? А именно: защото невъздържанието е безполезно и излишно; защото вреди на брата; защото предизвиква хула от страна на юдея и поругание от страна на езичника; защото не бива да имаме общение с бесовете и защото подобно поведение по някакъв начин представлява идолослужение.

След като казва: „Не ставайте причина за съблазън“ (1 Кор. 10:32), апостолът възлага върху тях отговорността за съблазняването на юдеи и езичници и изказва нещо, което изглежда тежко. Но виж как прави това приемливо и лесно: поставя самия себе си за пример и казва: „Както и аз на всички угаждам във всичко, като търся не своята полза, а ползата на мнозина, за да се спасят“ (1 Кор. 10:33). И накрая: „Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа“ (1 Кор. 11:1).