Христос извърши две велики дела: Сам се сниши до последната степен на понизяването, а човека възведе на велика висота… Ако и да не бяхме възвисени чрез Неговото понизявяне, достатъчно би било онова, което Той извърши за нас; или ако и бяхме удостоени с толкова висока чест, но без Неговата жертва, и това би било достатъчно. Но когато Той извърши и едното, и другото, тогава, за да изрази всичко това, и най-богатото слово остава недостатъчно и безсилно…
Ако някой би възложил на главата ни диадема, златна корона — кажете, какво не бихме направили, за да покажем, че сме достойни за тези бездушни камъни? А тук не диадема покрива главата ни, а Сам Христос е станал наша Глава — което е неизмеримо по-високо; и при все това ние не придаваме никаква цена на това. Ангели, архангели и всички небесни сили благоговеят пред нашата Глава, а ние, които сме Нейно Тяло, нима няма да Я почетем — нито заради Нейното понизяване, нито заради нашето възвисяване? Каква надежда за спасение ще ни остане след това?
Запечатай в ума си този царски престол и винаги помни преизобилието на тази чест. Това, може да се каже, трябва да ни плаши повече и от геената. Ако и да нямаше геена, то за нас, които сме удостоени с толкова велика чест, а после сме се оказали недостойни за нея и зли — какво наказание би било лишаването от тази чест, какво мъчение!
Представи си до кого седи твоята Глава (Христос) — само това е напълно достатъчно за всичко. Отдясно на кого се намира Тя? Тя седи превисоко от всяко началство, власт и сила; а Нейното Тяло да бъде тъпкано от бесове? Но да не бъде! Ако това беше така, то вече не би имало и тяло. От твоята Глава в благоговение се отдръпват най-почитаните от рабите; нима ти ще предадеш Тялото на поругание? На какво наказание няма да бъдеш достоен в такъв случай? Ако някой окoве нозете на царя във вериги и им сложи окови, нима такъв човек не би бил виновен за най-жестоко наказание? А ти предаваш цялото Негово Тяло на люти зверове и не трепваш?
Но понеже стана дума за Господното Тяло, нека си спомним и за онова Тяло, което бе разпнато, приковано и принесено в жертва. Ако ти си Христово Тяло, носи кръста, защото и Той го носеше; понеси оплюванията, плесниците, пробождането с гвоздеи. Такова беше Неговото Тяло, макар да беше безгрешно: „не е сторил грях — казано е — и не се е намерила лъст в устата Му“ (Ис. 53:9). Ръцете Му вършеха само добрини за нуждаещите се. Устата Му не произнесе нищо непристойно. „Не е ли бесноват?“ — говореха Му, а Той и тук не каза нищо в отговор (Иоан. 7:20).
И понеже говорим за Неговото Тяло, вие, които се причастявате с Тялото и пиете Неговата Кръв, помнете, че се причастяваме с Тяло, по нищо неразлично от онова Тяло, което седи горе, на което се покланят ангелите, което се намира близо до нетленната Сила — именно това Тяло вкусваме.
О, колко много пътища към спасението са ни открити! Той ни направи Свое Тяло, даде ни Своето Тяло — и всичко това не ни отвлича от злото. О, помрачение! О, велико унижение! О, безсрамие! „Търсете горното — казано е, — дето Христос седи отдясно на Бога“ (Кол. 3:1); а междувременно едни се грижат за богатство, други се увличат от страстите.
Нима не виждате, че ако по тялото ни се появят излишни и ненужни израстъци, ние ги изрязваме и отстраняваме? Особено безполезни за тялото са грозните, мъртви или загнили израстъци, от които може да се зарази и цялото тяло. Но ние не бихме се осмелили да твърдим, че нашето същество се състои само от тяло.
Ако тялото, макар и веществено, все пак подлежи на отсичане, то какви ужаси ще трябва да изпитаме ние, ако духовната ни страна не пребъде здрава? Когато тялото ни не приема храна, когато проходите са затворени — то умира; когато каналите са запушени — то се поврежда. Същото става и с душата: когато затваряме ушите си за слушане на Божието слово, тя се поврежда.
Когато не приемаме духовна храна, когато някои лоши наклонности, подобно на развалени течности, изпълват вътрешността ни и започват да ни вредят — тогава всичко това поражда болест, тежка болест, която завършва с пълно изтощение. В такъв случай, за спасение трябва да прибегнем или до изгаряне, или до отсичане, защото Христос няма да позволи на никого с такова нечисто тяло да влезе в Своя чертог. Ако Той е извел и изгонил вън онези, които са били облечени в нечисти одежди, то какво ли няма да направи и какви ли мерки няма да предприеме спрямо онзи, който допусне нечистота в тялото?
Забелязвам, че мнозина просто, както се случи, повече по обичай и по установения ред, отколкото с разсъждение и съзнателно, се причастяват с Тялото Христово. „Настъпило е — казват те — времето на светата Четиридесетница или денят на Богоявление; всички — каквото и да е вътрешното им разположение — трябва да се причастят с Тайните.“ Но времето не дава право да пристъпваме към Тайнството, защото не празникът Богоявление и не Четиридесетницата правят пристъпващите достойни, а светлостта и чистотата на душата. С тези качества пристъпвай винаги; без тях — никога.
„Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа“ (1 Кор. 11:26), тоест извършвате възпоменание за вашето спасение и за Моето благодеяние. Припомни си с какъв страх са пристъпвали към участието в древните жертвоприношения. Какво ли не са правили, какво ли не са извършвали предварително! Винаги най-напред са се очиствали; а ти, пристъпвайки към Жертвата, пред която ангелите трепетно благоговеят, определяш извършването на това дело от някакво установено време?
Как ще застанеш след това пред Христовото съдилище — ти, който с нечисти уста и ръце дръзваш да приемаш Неговото Тяло? Ти не би се осмелил дори да целунеш царя, когато от устата ти идва лоша миризма; как тогава с зловонна душа дръзваш да целуваш Небесния Цар? Такова постъпване е оскърбление за Него.
Кажи ми, би ли дръзнал с немити ръце да пристъпиш към Жертвата? Не мисля. Напротив, по-скоро би решил изобщо да не пристъпваш, отколкото да пристъпиш с нечисти ръце. А междувременно, проявявайки такава предпазливост в малкото, ти пристъпваш и дръзваш да се докосваш до великата Жертва, имайки нечиста душа? Защото в ръцете Тялото пребъдва само временно, а душата прониква напълно.
Освен това нима не виждаш колко чисто са измити и колко ярко блестят свещените съдове? Нашите души обаче трябва да бъдат още по-чисти, по-святи и по-светли. Защо? Защото съдовете се измиват и очистват заради нас; те не попиват в себе си онова, което съдържат, нито усещат какво има в тях; ние обаче сме обратното. Как тогава ти, който навярно не би пожелал при богослужение да употребиш неочистен съд, пристъпваш към Тайнството с неочистена душа? Голяма несъобразност виждам тук.
В други времена, когато сте по-чисти по душа, вие обаче не се причастявате; а на Пасха, дори и върху вас да лежи престъпление, се причастявате. О, обичай! О, предразсъдък! Напразно се принася ежедневната Жертва, напразно стоим пред Господния олтар — никой не се причастява! Но аз казвам това не за да се причастявате просто така, а за да подготвяте самите себе си за достойно причастяване.
Ако не си достоен за Причастието, значи не си достоен и за участие в молитвите. Чуваш как дяконът възгласява: „Които сте в покаяние, излезте всички“*. Които не се причастяват, са в покаяние; ако и ти си в покаяние, тогава не бива да се причастяваш, защото непричастяващият е от числото на каещите се. Защо тогава дяконът казва: „Излезте, които не можете да се молите“, а ти продължаваш безсрамно да стоиш? Нима ти не си от тях, а от онези, които могат да се причастяват? И въпреки това не обръщаш никакво внимание на това и сякаш смяташ това дело за нищожно?
Погледни, умолявам те: ето, стои царската трапеза; ангели служат на трапезата; Самият Цар присъства тук. А ти стоиш небрежно, нямаш никаква мисъл за това и при това си в нечисти одежди.
Но одеждите ти чисти ли са? В такъв случай пристъпи и се причасти. Самият Цар всеки път идва да види присъстващите тук; с всички беседва. Ето и сега Той говори във вашата съвест: „Приятели, как стоите тук, без да имате брачна одежда?“ Не каза (Господ на онзи, който нямаше брачна одежда) (Мат. 22:12): „Защо си възлегнал?“, а каза, че той не е бил достоен за поканата и следователно — за влизането; не каза: „Защо те поканиха?“, а: „Защо влезе?“
Същото Той казва и сега, обръщайки се към всички нас, които безсрамно и дръзко стоим тук. Всеки, който не се причастява със Светите Тайни, стои безсрамно и дръзко; затова най-напред се изгонват онези, които са в грехове — каещите се. Както по време на трапеза, в присъствието на господаря, на по-низшите слуги не се позволява да участват в нея и те биват изпращани навън, така трябва да бъде и тук.
Когато се изнася Жертвата и за Жертва се предлага Христос — това е Владичното Агне; когато чуваш: „Нека всички заедно се помолим“; когато виждаш, че завесата се повдига — представяй си, че небесата се разтварят и отгоре слизат ангели. Както на никого от непосветените не е позволено да присъства, така не е позволено да присъстват и нечистите, макар и да са просветени.
Ако някой, бидейки поканен на пиршество, приеме поканата, яви се и вече пристъпи към трапезата, но след това не пожелае да участва в нея — кажи ми, не би ли оскърбил с това онзи, който го е поканил? И не би ли било по-добре за такъв човек изобщо да не идва? Точно така и ти си дошъл, изпял си песнопение, сякаш признавайки себе си заедно с всички достойни за Светите Тайни, защото не си излязъл заедно с недостойните. Защо тогава остана, а междувременно не участваш в трапезата?
„Не съм достоен“ — казваш ти. Значи не си достоен и за общение в молитвите, защото Духът слиза не само когато са предложени (Даровете), но и когато се пеят свещените песнопения. Нима не си виждал как нашите слуги най-напред измиват с гъба трапезата, почистват дома и едва след това поставят блюдата? Същото се извършва в храмовете чрез молитвите, възнасяни от дякона, с които като с гъба измиваме Църквата, за да извършим Предложението в чиста църква, така че тук да няма нито едно петно, нито една прашинка.
И наистина, в църквата има такива, чиито очи са недостойни да видят онова, което тук се явява пред взора, и чиито уши са недостойни да чуят онова, което тук се възглася.
„Ако добитък се допре до планината, да бъде убит с камъни“ — е казал някога Господ (Изх. 19:13). И израилтяните не били удостоени дори да се възкачат (на планината), макар след това да се изкачили и да видели мястото, където стоял Господ; след това им било позволено да идват и да виждат. Отдалечи се и ти, когато (Бог) присъства тук; за теб е още по-непозволено да бъдеш тук, отколкото за оглашения. Защото не е едно и също никога да не се причастяваш със Светите Тайни и след като си бил удостоен с тях, да ги пренебрегваш, да ги оскърбяваш и да правиш себе си недостоен за тях.
Може да се каже и още повече, и още по-страшни неща; но за да не обременя ума ви, и това е достатъчно. Ако това не ви вразуми, и по-голямото няма да има успех. И така, за да не ви постигне по-голямо осъждане, умолявам ви не да не идвате тук — не! — а да живеете така, че да бъдете достойни да влизате тук и да присъствате тук.
Ако някой цар заповяда следното: „Който направи еди-какво си, няма да бъде удостоен с моята трапеза“, тогава — кажи ми — не бихте ли направили всичко заради това? А Бог ни призовава на небесата, към трапезата на великия и дивен Цар — а ние се отказваме, бавим се, не бързаме да се възползваме от този призив! Каква надежда за спасение ни остава след това?
Не можем да обвиняваме немощта — не можем да обвиняваме природата. Безгрижието е онова, което ни прави недостойни, както вече казахме. Нека Умиляващият сърцата и подаващият дух на умиление умилостиви и вашите сърца и насади дълбоко в тях семената на благочестието, та да ги приемете в душата си със страх, да възродите в себе си духа на спасението и да имате дръзновение да пристъпвате към Тайнството на Причастието.
„Синовете ти са като маслинови клонки около трапезата ти“ (Пс. 127:3). Нека в нас няма нищо старо, нищо диво и грубо, нищо незряло! Само такива новонасадени фиданки могат да дадат плод — чуден плод, разбирам — маслинен, и могат да стоят около трапезата, и то не просто и не както да е да се събират тук, а със страх и трепет. Тогава и там ще съзерцаваме Самия Христос с дръзновение и ще се удостоим с Небесното Царство, което дано всички ние получим по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава, власт и чест, заедно с Отца и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.
(Из Трета беседа върху посланието до ефесяните)
* Значи в древната литургия, освен призива за излизането на оглашените, е имало и такъв, насочен към онези от кръстените, които обаче няма да се причастяват, също да излязат и да не присъстват на Евхаристийния канон на литургията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар