Ако искаме да получим Духа от Главата, Христа, нека бъдем в единение един с друг. Но има два вида отделяне от Църквата: едното, когато охладняваме в любовта, а другото, когато се осмеляваме да извършим нещо недостойно спрямо това тяло (Църквата). И в единия, и в другия случай ние се отделяме от цялото. А ако освен това ни е поверено да назидаваме и други, а ние не ги назидаваме, но самите първи предизвикваме разделения, то какво ли няма да претърпим заради това?
Нищо не може да поражда толкова разделения в Църквата, колкото властолюбието; нищо не оскърбява Бога така, както разделенията в Църквата. Дори и да извършим хиляди добри дела, ще бъдем подложени на осъждение не по-малко от онези, които са разкъсвали Неговото тяло, ако разкъсваме единството на Църквата. Първото е било извършено за полза на целия свят, макар и не с такова намерение; а последното не носи никому никаква полза, а напротив, причинява голяма вреда.
Казаното от мен се отнася не само до началстващите, но и до подчинените. Един свят мъж е казал нещо, което би могло да изглежда дръзко, ако не беше казано от него. Какво именно? Той е казал, че такъв грях не може да бъде загладен дори с мъченическа кръв.
Наистина, кажи ми: за какво приемаш мъчения? Не за Христовата слава ли? И тъй, бидейки готов да положиш душата си за Христа, как се осмеляваш да разоряваш Църквата, за която Христос е положил душата Си? Чуй какво казва за себе си Павел: „не съм достоен да се нарека Апостол, понеже гоних Църквата Божия“ (1 Кор. 15:9). Вредата от разделенията не е по-малка от тази, която причиняват враговете, а е много по-голяма. Там на Църквата се придава още по-голям блясък, докато тук тя сама се унижава в очите на враговете, когато срещу нея воюват собствените ѝ деца. А това е така, защото за тях (враговете) се смята за силно доказателство за измама, когато онези, които са се родили в Църквата, били са възпитани в нея и добре са познали нейните тайни, изведнъж, като са се изменили, се възправят против нея като врагове.
Казаното от мен е насочено против онези, които безразборно се присъединяват към хората, отделящи се от Църквата. Ако последните изповядват противни нам учения, то тъкмо поради това не бива да имаме общение с тях; ако пък мислят еднакво с нас, тогава още повече трябва да ги избягваме. Защо така? Защото това е недъгът на властолюбието. Нима не знаете какво се случи с Корей, Датан и Авирон? Но само те ли пострадаха? Не загинаха ли заедно с тях и техните съмишленици? (Чис. 16:32).
Какво казваш? „Те имат същата вяра и са също православни.“ Ако е така, защо тогава не са с нас? „Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението.“ Ако при тях е добре, тогава при нас е зле; а ако при нас е добре, тогава при тях е зле. „Като младенци – казва той, – колебаещи се и увличащи се от всеки вятър.“
Кажи ми: нима смятате за достатъчно това, че ги наричат православни, когато у тях е оскъдняла и погинала благодатта на ръкоположението? Каква полза има от всичко останало, ако у тях не е запазена тази последна благодат? Трябва еднакво да стоим твърдо както за вярата, така и за нея — благодатта на свещенството.
Ако пък на всеки е позволено, според древната поговорка, да пълни ръцете си и да бъде свещеник, тогава нека всички пристъпят, и напразно е устроен този жертвеник, напразно е установен църковният чин, напразно е ликът на свещениците: нека съборим и унищожим всичко това. „Това не бива да бъде“, казват. Но нима не вие правите именно това, а после казвате: „Така не бива да бъде“? Какво още казваш: „Не бива да бъде“, когато всъщност е така?
Казвам това и свидетелствам, имайки предвид не своята полза, а вашето спасение. Ако някой гледа безразлично на това дело, нека погледне по-внимателно. А ако той не се грижи за това, ние се грижим. „Аз насадих, Аполос полива, но Бог направи да расте.“
Как ще понесем подигравките на езичниците? Ако те ни укоряват заради ересите, какво ли няма да кажат по повод на тези разколи? „Ако – казват – при тях има едни и същи догмати, едни и същи тайнства, защо тогава един техен предстоятел напада друга Църква?“ „Вижте – казват, – при християните всичко е изпълнено с тщеславие. У тях има и властолюбие, у тях има и измама. Отнемете им народа, пресечете болестта, тоест развращаването на народа, и те ще останат нищо.“
Искате ли да ви кажа какво говорят за нашия град, как ни укоряват в лекомислие? „При тях – казват – всеки, който само пожелае, може да намери хора без твърди правила, и никога не им е липсвало мнозинство от такива хора.“Каква подигравка! Какъв срам! Но ето още нещо — достойно за подигравка и служащо за наш срам. Ако някой от нас бъде изобличен в най-позорни дела и поискат да му наложат някаква епитимия, всички силно се безпокоят и се страхуват, като казват: „Да не би той да се отдели от нас и да се присъедини към други.“ Нека се отдели дори хиляда пъти и нека се присъедини към тях! Аз говоря не само за съгрешилите, но дори и ако някой е напълно безгрешен — ако иска да се отдели, нека се отдели. Макар да скърбя и страдам, да се огорчавам и вътрешно да се измъчвам, лишавайки се по този начин сякаш от свой собствен член, аз не се огорчавам дотолкова, че страхът от всичко това да може да ме принуди да извърша нещо недопустимо.
Ние не заповядваме, възлюбени, на вашата вяра, нито деспотично ви повеляваме това. Поставени сме да ви поучаваме със слово, а не да началстваме и да упражняваме самовластие над вас; нашето дело е да ви съветваме и увещаваме. Съветникът казва онова, което е длъжен да каже, но не принуждава слушателя, като му оставя пълната свобода — да приеме или да не приеме съвета. Той ще бъде виновен само ако не каже онова, което му е поверено. Затова и ние говорим всичко това и за всичко това ви напомняме, та в онзи последен ден да не можете да кажете: „Никой не ни е говорил за това, никой не ни е обяснил; ние не знаехме това и изобщо не го смятахме за грях.“
И тъй, казвам и свидетелствам, че да предизвикваш разделения в Църквата е не по-малко зло, отколкото да изпадаш в ереси. Кажи ми: ако някой поданик на някой цар, без да преминава към друг цар и без да се предава под властта на друг, вземе в ръцете си порфирата на своя цар и, като я спусне цялата от закопчалката, я разкъса на няколко части — нима би бил наказан по-малко от онзи, който би се предал на друг цар? Но какво би станало, ако след това той сграбчи своя цар за гърлото, прободе го и разсече тялото му на части — какво наказание би трябвало да му бъде наложено, за да получи заслуженото?
Ако онзи, който постъпи така с цар, който е същият раб Божий като самия него, извърши престъпление, надминаващо всяко наказание — то на каква геена заслужава да бъде предаден онзи, който убива Самия Христос и Го разсича на части? Нима на тази, с която ни заплашват? Струва ми се, че на някоя друга, още по-ужасна.
А вие, жените, които се намирате тук — понеже този порок най-често се забелязва у жените, — разкажете този пример на отсъстващите и събудете у тях страх. Ако някой мисли да ни огорчи и по този начин да ни отмъсти, нека знае, че напразно прави това. Ако искаш да ни отмъстиш, ще ти покажа начин, по който можеш да ни отмъстиш без вреда за себе си или, по-добре, не съвсем без вреда, но поне с по-малка вреда: удари ме по лицето, оплюй ме публично, нанеси ми рани.
Трепериш ли, като чуваш това? Когато казвам: „Удари ме“, ти се ужасяваш — а в същото време без страх терзаеш своя Владика? Разкъсваш Владишките членове и не трепериш? Църквата е бащин дом: „Едно тяло и един дух.“ Но ако искаш да ми отмъстиш, тогава въстани против мен. Защо вместо на мен отмъщаваш на Христа? Или по-добре: защо удряш гвоздеите? И изобщо, отмъщението при никакви обстоятелства не е достойно за одобрение; но вместо на виновния да причиниш зло на друг е много по-лошо.
Ти си претърпял обида от нас? Тогава защо огорчаваш онзи, който не ти е сторил никакво зло? Това е крайно безразсъдно. Ето какво ще кажа по този въпрос — не на шега и не просто така, а според това, което мисля и чувствам. А именно, бих желал всеки от онези, които заедно с вас ни изпитват неприязън и поради това вредят на себе си, като се отделят от нас и преминават към други, да ни удари право в лицето и, като ни съблече, да започне безмилостно да ни бичува, независимо дали справедливо или несправедливо сме били обвинени, и по-добре да излее гнева си върху нас, отколкото да се осмелява на онова, на което се осмелява сега. Ако това се случеше, нямаше да има никакво значение, защото в такъв случай би пострадал нищожен човек, който не струва нищо.
От друга страна, понеже бих претърпял от вас обида и безчестие, бих се помолил на Бога за вас и Той би ви простил греховете — не защото аз имам такава дързост, а защото, когато човекът, на когото е нанесена обида, се моли за онзи, който го е оскърбил, той получава голяма дръзновение пред Бога. „Ако някой съгреши против човек — казано е, — ще се помолят за него“ (1 Цар. 2:25). А ако сам не бих могъл да направя това, бих потърсил други свети мъже, бих ги помолил и те биха го направили. А сега кого да молим, когато сме оскърбили Бога?
Виж каква несъобразност има у онези, които предизвикват разколи. От онези, които постъпват така спрямо Църквата, едни изобщо никога не идват тук или идват веднъж годишно — и то без ред и когато им се случи; други идват по-често, но също безредно, за празни разговори и нищожно бърборене. А някои се представят за усърдни — това са именно онези, които причиняват такива бедствия в Църквата. И тъй, ако и вие проявявате такова усърдие заради това, по-добре би било да бъдете сред нерадивите; а още по-добре би било онези да не са нерадиви, а вие да не бъдете такива.
Аз не говоря за вас, които се намирате тук, а за онези отстъпници. Такова дело е като прелюбодеяние. Ако не искате да чувате това за тях, тогава не слушайте и онова, което те говорят за нас — защото тук едното от двете непременно трябва да бъде беззаконно.
Ако ни подозирате в това, ние сме готови да отстъпим властта си на когото пожелаете — само Църквата да бъде една. Ако пък сме поставени законно, убедете се да бъдат низвергнати онези, които незаконно са заели катедрата. Казвам това не като ви заповядвам, а като ви предпазвам и предупреждавам. Понеже всеки от вас е достигнал зряла възраст и ще даде отчет за своите постъпки, аз ви моля да не стоварвате всичко върху нас, а по този начин да не смятате себе си за невинни и, заблудени, напразно да вредите на самите себе си.
Ние ще дадем отговор за душите ви, но само тогава, когато от наша страна е било пропуснато нещо — когато не сме ви молили, не сме ви увещавали и не сме свидетелствали против вас. След това, позволете ми и аз да кажа: „Чист съм от кръвта на всички“ (Деян. 20:26), и: „ще избави“ Бог душата ми (2 Тим. 4:18).
Кажете какво искате; посочете справедливата причина, поради която се отделяте, и аз ще се защитя. Но вие не казвате нищо. Затова ви моля и сами твърдо да останете тук, и да доведете онези, които са се отделили, за да въздадем единодушна благодарност на Бога, Комуто е славата во веки. Амин.
Из Беседа 11 върху посланието до Ефесяните
Няма коментари:
Публикуване на коментар